Влязоха ли българските музеи в крак с времето
Заради пандемията светът изпадна в положение на тежка културна непълнота: съвсем без концерти и музика онлайн, със затворени филхармонии, оперни и трагични театри, замряла киноиндустрия, заключени киносалони, галерии… и музеи.
2020-а светът посрещна с към 95 000 музея - с 60% повече, в сравнение с през 2012 година В същото време въздействието на пандемията върху сектора е изключително мощно: 90% са затворили по време на кризата; според Международния съвет на музеите (ICOM) над 10% от тях - вечно. Изправени пред заплаха, музеите започнаха незабавни дейности за разширение на наличието си в интернет пространството. Тук цифровото неравноправие се прояви по-остро от всеки път: единствено 5% от музеите в Африка и дребните островни разрастващи се държави са били в положение да предложат онлайн наличие, по данни на ЮНЕСКО.
Въпреки провокациите, подбудени от невижданата рецесия, доста институции и експерти продължиха да служат на общностите, като измислят нови способи за обезпечаване на достъп до просвета и обучение. След като през март бяха затворени от наложените ограничения, те освен започнаха да употребяват по-активно съществуващите си онлайн ресурси и страници в обществените мрежи, само че и доставиха ново наличие - виртуални изложения, кураторски полемики и виртуални обиколки на галериите им посредством стрийминг платформи, просветителни материали за деца и възрастни....
Британският музей да вземем за пример с изключение на детайлните виртуални разходки, записани лекции на екскурзоводи, подробни описания с доста фотоси и други действия, свързани с програмата Гугъл Arts & Culture, предложи приложение, което разрешава на всеки искащ да си направи селфи автопортрет с обичано произведение.
Една от най-забавните и истински хрумвания беше сниманата разходка на група пингвини из Природонаучния музей „ Фийлдс “ в Чикаго. Още на 17 март няколко пингвина бяха пуснати да инспектират пустите зали и коридори на затворения за посетители аквариум „ Шед “, където се намира домът им. 2-3 месеца по-късно полярните птици обиколиха още няколко огромни американски музеи и галерии, а видеата с разходките им - съвсем като хора, те спираху, с цел да прегледат по-задълбочено някои експонати - предизвикваха усмивки и заглавия. Пингвините свършиха и още нещо ценно в тези тревожни времена - оцветиха в по-весели тонове визията за музейните зали като съществени места, където се шепне и се стъпва на пръсти.
Столичните музеи реагираха друго
Природонаучният, учреден от княз Фердинанд през 1889-а, държи няколко върха - той е най-старият музей у нас, най-старият от своя тип и с най-богата сбирка от природонаучните музеи на Балканския полуостров. И още нещо, което приказва доста за отношението към музейното дело през цялата модерна история на България — той е единственият в София, чиято сегашна постройка е строена особено за музей. Това се случва през 1936 година Но единственият до момента цялостен азбучник на сбирките му е публикуван през 1907 година
Крайно непълна е и дигитализацията му. Колекциите на НПМ-БАН, съхранявани най-много в главната постройка в София, само че също и в палеонтологическия филиал в Асеновград, наброяват към 1,5 милиона единици. Те включват главно зоологични сбирки от целия свят — безгръбначни, инсекти, риби, змии, птици, бозайници, палеонтологична и минералогична сбирка с съвсем 1/3 от типовете минерали в света, както и хербарий. ИБЕИ-БАН съхранява още половин милион експоната. В рамките на плана CEBDER сред 2009-2012 година е направена първата цифрова база данни на най-ценните екземпляри, съхранявани в научните сбирки. В момента този списък за научна активност е наличен на уеб страницата на музея и наброява 1982 записа.
предлага добре направена 3D виртуална разходка, с която можете да обиколите всичките му четири етажа и 15 зали, информация за отделите и сбирките, както и просветителни видеолекции. Темите варират от " Как фосилите описват истории " и " Динозаврите - еволюция, биология и изгубване " до " Тайният живот на прилепите " и настоящата " Нововъзникващи инфекциозни болести при хората: от кое място идват и можем ли да ги спрем ".
Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ) има на минигалерия с 19 дребни фотоси в два раздела - Античност и Праистория. Текстово са показани четирите зали на музея - Праистория, Трезор, Централна и Средновековие, неговата история, разкопките, в които е взел участие при други аспекти на активността му. НАИМ не разполага с Отдел " Информационно обслужване и връзки с обществеността “ и това си проличава. Единствената образно привлекателна част от уеб страницата му е 3D виртуалната обиколка.
Първото, което се вижда в (НВИМ) от няколко дни, е реклама за акцията „ Нарисувай Коледа за героите в бяло “, която предлага на децата да снимат и изпратят своите рисунки в имейла или Фейсбук профила на музея, като аргументира навлизането си в територията на опазването на здравето с обяснението, че медицинските служащи са „ воините на нашето време “.
От друга вест на сайта научаваме, че НВИМ е част от формалната селекция (shortlist) за европейската премия на фондацията Art Explora заедно с Британския музей, Националната изложба в Лондон, Версай, Музея на Ван Гог... общо 23 оферти от подадени 350, които ще бъдат разпространявани и ще продължат в надпреварата за първите три места. НВИМ взе участие със своя пилотен план Art M Back (Отвърни с изкуство), чиято цел е с помощта на технологиите да съчетае класическата музейна сказка с творчеството на посетителя, който създава собствена художествена интерпретация на видяното и чутото - в звук с най-хубавите практики за интензивно ангажиране на музейната аудитория.
Сайтът разполага с доста фотоси, текстова информация, вести, онлайн игри и раздел за децата, в който те могат да си смъкват картинки на дървени войници за оцветяване или да се научат да вършат оригами. Не е пропусната и винаги привличащата вниманието 3D разходка. Изглежда, можем да чакаме и нови функционалности или начинания, тъй като излиза предизвестие, че „ Сайтът е в развой на възобновяване “, което не му пречи да действа обикновено.
През последните две години НИМ
(Националният исторически музей) обогати - най-вече с експонати във витрини. " Идеята е да се опитаме да разкажем малко повече за всеки от тези експонати - разказва Михаил Ваклинов, ръководителят на отдел " Информационно обслужване и връзки с обществеността ". - След като към този момент знае историята на намирането му, или историята, която стои зад него във времето, човек да пристигна да го види онлайн в музея. Това става мъчно, единствено със лични средства, защото ние за жалост нямаме никакво финансиране. Кандидатствали сме по няколко плана и ни е било отказано. "
Другото, направено със лични старания, са виртуалните 360-градусови турове на два от значимите монументи, които са част от музея - Боянската черква и Земенският манастир. Същото ще се случи и със постройката на главната експозиция - в момента чиновниците употребяват затварянето, за да подготвят залите и витрините за предстоящото заснемане. Правят се и видеофилми до 35 мин., които да представят залите като екскурзоводски беседи. Те ще бъдат предоставени на български учебни заведения в Испания, Англия и другаде.
По-кратки видеа за обществените мрежи ще показват обособен експонат в рамките на половин до 1 минута. Допреди 2-3 години нямаше и първи проблясъци от цифровизация, споделя Ваклинов, само че нещата напредват. Пандемията е изиграла своята роля за този развой, само че проектите, а също и виртуалните визити в Боянската черква и Земенския манастир, са отпреди COVID-19.
Изложбата, отдадена на археологическите открития от последния сезон, която е трябвало да бъде открита на 17 декември, ще бъде подредена и показана точно онлайн - с кратки филмчета анотации. Всяка от витрините ще бъде снимана, до момента в който се подрежда, а археологът, който е работил на обекта, ще споделя за артефактите и тяхната история.
Столичната библиотека е измежду положителните образци,
що се отнася до. Дигитализацията е почнала през 2000 година с периодически издания с краткотраен режим на предпазване. Платформата „ Българската литературна класика – познание за всички “, основана в партньорство с Института по литература на Българска академия на науките и Националния книжовен музей, да вземем за пример включва над 280 000 цифрови копия на архивни материали (ръкописи, писма, фотоси, персонални документи, юбилейни листове и първи публикации) за 13 български писатели класици.
Digital Sofia показва сбирки от фондовете на трите най-значими културни института в София: Столична библиотека, Софийска градска художествена изложба и Регионалния исторически музей София, налични и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA. Уникалната дигитална платформа „ Сердика “ съдържа 307 редки и скъпи книги, 63 нотни издания, 78 периодически издания, 40 877 цифрови обекта от периодическия щемпел, от тях 37 082 са от детския периодически щемпел преди 1944 г., 1973 публикации от сп. „ Сердика “ и 1822 от сп „ София “.
Само от началото на 2020 година са сканирани 59 823 страници от редки книжни носители. Столичната библиотека е показана в интернет пространството посредством уебсайт, ФБ страница, а неотдавна и Инстаграм. След въвеждане на противоепидемичните ограничения използването на онлайн ресурсите се удвоява, като от началото на 2020 година уеб сайтът и онлайн каталогът са посетени от 73 571 консуматори. Посещенията на ФБ страницата, където се показват доста онлайн начинания, се увеличават 3,5 пъти, като единствено за последния месец са над 150 000.
Дигиталната сбирка на Националната библиотека
" Св. св. Кирил и Методий " се построява повече от 13 години и се употребява от консуматори от целия свят, разказва директорът на институцията доц. Красимира Александрова. През 2020 година са цифровизирани 153 439 страници от 8125 документа, съхранявани там. От целия фонд на Националната библиотека - 8.5 млн., са обработени 2 %. Със средства по план " Наследство БГ " наскоро е закупен нов планетарен скенер, който оказва помощ нещата да се случват по-бързо.
" Потребителите ни с наслаждение преглеждат " Рибния буквар " на доктор Петър Берон, чието цифрово копие сме присъединили в компютърната система за визуализиране в зала " История на книгата ". Тази година отбелязахме 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов с показване на електронно издание на „ Под игото ” от 1894 година То е естествено продължение на към този момент създадените електронни версии на персоналните бележници на Васил Левски, Христо Ботев и Г. С. Раковски ", раказва директорката.
" Пандемията постави отпечатък върху работата на библиотеките по целия свят, отрази се и на нашите чиновници и консуматори. Това е казус в историята на библиотеките (датирани от 5000 г.), когато те са затворени за действителни визити - споделя доцент Александрова. - За никого не е елементарно, само че ние не възприемаме понятието изолираност като безучастие. Имаме самочувствие за сполучливо и добре обмислено присъствие в комплицираната обстановка. Броят на читателите ни към края на ноември е 19 000, а за съпоставяне, през 2018 и 2019 година е надлежно 12 000 и 16 000. След първото затваряне през пролетта последва вълна от доста нови читатели - както онлайн, по този начин и онлайн в библиотеката. НБКМ предложи разнородни цифрови събития и изложения във всички онлайн канали. "
Националната библиотека преди малко означи и своя 142-ри рожден ден в онлайн среда - на 10 декември честванията течаха в, Facebook, Инстаграм и YouTube канал, където бе разказана и показана историята на институцията от основаването й до наши дни.
2020-а светът посрещна с към 95 000 музея - с 60% повече, в сравнение с през 2012 година В същото време въздействието на пандемията върху сектора е изключително мощно: 90% са затворили по време на кризата; според Международния съвет на музеите (ICOM) над 10% от тях - вечно. Изправени пред заплаха, музеите започнаха незабавни дейности за разширение на наличието си в интернет пространството. Тук цифровото неравноправие се прояви по-остро от всеки път: единствено 5% от музеите в Африка и дребните островни разрастващи се държави са били в положение да предложат онлайн наличие, по данни на ЮНЕСКО.
Въпреки провокациите, подбудени от невижданата рецесия, доста институции и експерти продължиха да служат на общностите, като измислят нови способи за обезпечаване на достъп до просвета и обучение. След като през март бяха затворени от наложените ограничения, те освен започнаха да употребяват по-активно съществуващите си онлайн ресурси и страници в обществените мрежи, само че и доставиха ново наличие - виртуални изложения, кураторски полемики и виртуални обиколки на галериите им посредством стрийминг платформи, просветителни материали за деца и възрастни....
Британският музей да вземем за пример с изключение на детайлните виртуални разходки, записани лекции на екскурзоводи, подробни описания с доста фотоси и други действия, свързани с програмата Гугъл Arts & Culture, предложи приложение, което разрешава на всеки искащ да си направи селфи автопортрет с обичано произведение.
Една от най-забавните и истински хрумвания беше сниманата разходка на група пингвини из Природонаучния музей „ Фийлдс “ в Чикаго. Още на 17 март няколко пингвина бяха пуснати да инспектират пустите зали и коридори на затворения за посетители аквариум „ Шед “, където се намира домът им. 2-3 месеца по-късно полярните птици обиколиха още няколко огромни американски музеи и галерии, а видеата с разходките им - съвсем като хора, те спираху, с цел да прегледат по-задълбочено някои експонати - предизвикваха усмивки и заглавия. Пингвините свършиха и още нещо ценно в тези тревожни времена - оцветиха в по-весели тонове визията за музейните зали като съществени места, където се шепне и се стъпва на пръсти.
Столичните музеи реагираха друго
Природонаучният, учреден от княз Фердинанд през 1889-а, държи няколко върха - той е най-старият музей у нас, най-старият от своя тип и с най-богата сбирка от природонаучните музеи на Балканския полуостров. И още нещо, което приказва доста за отношението към музейното дело през цялата модерна история на България — той е единственият в София, чиято сегашна постройка е строена особено за музей. Това се случва през 1936 година Но единственият до момента цялостен азбучник на сбирките му е публикуван през 1907 година
Крайно непълна е и дигитализацията му. Колекциите на НПМ-БАН, съхранявани най-много в главната постройка в София, само че също и в палеонтологическия филиал в Асеновград, наброяват към 1,5 милиона единици. Те включват главно зоологични сбирки от целия свят — безгръбначни, инсекти, риби, змии, птици, бозайници, палеонтологична и минералогична сбирка с съвсем 1/3 от типовете минерали в света, както и хербарий. ИБЕИ-БАН съхранява още половин милион експоната. В рамките на плана CEBDER сред 2009-2012 година е направена първата цифрова база данни на най-ценните екземпляри, съхранявани в научните сбирки. В момента този списък за научна активност е наличен на уеб страницата на музея и наброява 1982 записа.
предлага добре направена 3D виртуална разходка, с която можете да обиколите всичките му четири етажа и 15 зали, информация за отделите и сбирките, както и просветителни видеолекции. Темите варират от " Как фосилите описват истории " и " Динозаврите - еволюция, биология и изгубване " до " Тайният живот на прилепите " и настоящата " Нововъзникващи инфекциозни болести при хората: от кое място идват и можем ли да ги спрем ".
Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките (НАИМ) има на минигалерия с 19 дребни фотоси в два раздела - Античност и Праистория. Текстово са показани четирите зали на музея - Праистория, Трезор, Централна и Средновековие, неговата история, разкопките, в които е взел участие при други аспекти на активността му. НАИМ не разполага с Отдел " Информационно обслужване и връзки с обществеността “ и това си проличава. Единствената образно привлекателна част от уеб страницата му е 3D виртуалната обиколка.
Първото, което се вижда в (НВИМ) от няколко дни, е реклама за акцията „ Нарисувай Коледа за героите в бяло “, която предлага на децата да снимат и изпратят своите рисунки в имейла или Фейсбук профила на музея, като аргументира навлизането си в територията на опазването на здравето с обяснението, че медицинските служащи са „ воините на нашето време “.
От друга вест на сайта научаваме, че НВИМ е част от формалната селекция (shortlist) за европейската премия на фондацията Art Explora заедно с Британския музей, Националната изложба в Лондон, Версай, Музея на Ван Гог... общо 23 оферти от подадени 350, които ще бъдат разпространявани и ще продължат в надпреварата за първите три места. НВИМ взе участие със своя пилотен план Art M Back (Отвърни с изкуство), чиято цел е с помощта на технологиите да съчетае класическата музейна сказка с творчеството на посетителя, който създава собствена художествена интерпретация на видяното и чутото - в звук с най-хубавите практики за интензивно ангажиране на музейната аудитория.
Сайтът разполага с доста фотоси, текстова информация, вести, онлайн игри и раздел за децата, в който те могат да си смъкват картинки на дървени войници за оцветяване или да се научат да вършат оригами. Не е пропусната и винаги привличащата вниманието 3D разходка. Изглежда, можем да чакаме и нови функционалности или начинания, тъй като излиза предизвестие, че „ Сайтът е в развой на възобновяване “, което не му пречи да действа обикновено.
През последните две години НИМ
(Националният исторически музей) обогати - най-вече с експонати във витрини. " Идеята е да се опитаме да разкажем малко повече за всеки от тези експонати - разказва Михаил Ваклинов, ръководителят на отдел " Информационно обслужване и връзки с обществеността ". - След като към този момент знае историята на намирането му, или историята, която стои зад него във времето, човек да пристигна да го види онлайн в музея. Това става мъчно, единствено със лични средства, защото ние за жалост нямаме никакво финансиране. Кандидатствали сме по няколко плана и ни е било отказано. "
Другото, направено със лични старания, са виртуалните 360-градусови турове на два от значимите монументи, които са част от музея - Боянската черква и Земенският манастир. Същото ще се случи и със постройката на главната експозиция - в момента чиновниците употребяват затварянето, за да подготвят залите и витрините за предстоящото заснемане. Правят се и видеофилми до 35 мин., които да представят залите като екскурзоводски беседи. Те ще бъдат предоставени на български учебни заведения в Испания, Англия и другаде.
По-кратки видеа за обществените мрежи ще показват обособен експонат в рамките на половин до 1 минута. Допреди 2-3 години нямаше и първи проблясъци от цифровизация, споделя Ваклинов, само че нещата напредват. Пандемията е изиграла своята роля за този развой, само че проектите, а също и виртуалните визити в Боянската черква и Земенския манастир, са отпреди COVID-19.
Изложбата, отдадена на археологическите открития от последния сезон, която е трябвало да бъде открита на 17 декември, ще бъде подредена и показана точно онлайн - с кратки филмчета анотации. Всяка от витрините ще бъде снимана, до момента в който се подрежда, а археологът, който е работил на обекта, ще споделя за артефактите и тяхната история.
Столичната библиотека е измежду положителните образци,
що се отнася до. Дигитализацията е почнала през 2000 година с периодически издания с краткотраен режим на предпазване. Платформата „ Българската литературна класика – познание за всички “, основана в партньорство с Института по литература на Българска академия на науките и Националния книжовен музей, да вземем за пример включва над 280 000 цифрови копия на архивни материали (ръкописи, писма, фотоси, персонални документи, юбилейни листове и първи публикации) за 13 български писатели класици.
Digital Sofia показва сбирки от фондовете на трите най-значими културни института в София: Столична библиотека, Софийска градска художествена изложба и Регионалния исторически музей София, налични и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA. Уникалната дигитална платформа „ Сердика “ съдържа 307 редки и скъпи книги, 63 нотни издания, 78 периодически издания, 40 877 цифрови обекта от периодическия щемпел, от тях 37 082 са от детския периодически щемпел преди 1944 г., 1973 публикации от сп. „ Сердика “ и 1822 от сп „ София “.
Само от началото на 2020 година са сканирани 59 823 страници от редки книжни носители. Столичната библиотека е показана в интернет пространството посредством уебсайт, ФБ страница, а неотдавна и Инстаграм. След въвеждане на противоепидемичните ограничения използването на онлайн ресурсите се удвоява, като от началото на 2020 година уеб сайтът и онлайн каталогът са посетени от 73 571 консуматори. Посещенията на ФБ страницата, където се показват доста онлайн начинания, се увеличават 3,5 пъти, като единствено за последния месец са над 150 000.
Дигиталната сбирка на Националната библиотека
" Св. св. Кирил и Методий " се построява повече от 13 години и се употребява от консуматори от целия свят, разказва директорът на институцията доц. Красимира Александрова. През 2020 година са цифровизирани 153 439 страници от 8125 документа, съхранявани там. От целия фонд на Националната библиотека - 8.5 млн., са обработени 2 %. Със средства по план " Наследство БГ " наскоро е закупен нов планетарен скенер, който оказва помощ нещата да се случват по-бързо.
" Потребителите ни с наслаждение преглеждат " Рибния буквар " на доктор Петър Берон, чието цифрово копие сме присъединили в компютърната система за визуализиране в зала " История на книгата ". Тази година отбелязахме 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов с показване на електронно издание на „ Под игото ” от 1894 година То е естествено продължение на към този момент създадените електронни версии на персоналните бележници на Васил Левски, Христо Ботев и Г. С. Раковски ", раказва директорката.
" Пандемията постави отпечатък върху работата на библиотеките по целия свят, отрази се и на нашите чиновници и консуматори. Това е казус в историята на библиотеките (датирани от 5000 г.), когато те са затворени за действителни визити - споделя доцент Александрова. - За никого не е елементарно, само че ние не възприемаме понятието изолираност като безучастие. Имаме самочувствие за сполучливо и добре обмислено присъствие в комплицираната обстановка. Броят на читателите ни към края на ноември е 19 000, а за съпоставяне, през 2018 и 2019 година е надлежно 12 000 и 16 000. След първото затваряне през пролетта последва вълна от доста нови читатели - както онлайн, по този начин и онлайн в библиотеката. НБКМ предложи разнородни цифрови събития и изложения във всички онлайн канали. "
Националната библиотека преди малко означи и своя 142-ри рожден ден в онлайн среда - на 10 декември честванията течаха в, Facebook, Инстаграм и YouTube канал, където бе разказана и показана историята на институцията от основаването й до наши дни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ